поотживяло е

Речник на българския език

1. поотживяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотживяло е е производна форма на поотживея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотживяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотживяло е е производна форма на поотживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).