поотживя

Речник на българския език

1. поотживя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотживя е производна форма на поотживея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотживя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотживя е производна форма на поотживея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).