поотече

Речник на българския език

1. поотече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотече е производна форма на поотека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотече е производна форма на поотека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотече е производна форма на поотека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).