поотечало

Речник на българския език

1. поотечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотечало е производна форма на поотека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотечало е производна форма на поотека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).