поотечал

Речник на българския език

1. поотечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотечал е производна форма на поотека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотечал е производна форма на поотека (мин. деят. несв. прич. м. р.).