поотекъл

Речник на българския език

1. поотекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотекъл е производна форма на поотека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поотекъл е производна форма на поотека (мин. деят. св. прич. м. р.).