поотекла

Речник на българския език

1. поотекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотекла е производна форма на поотека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотекла е производна форма на поотека (мин. деят. св. прич. ж. р.).