поотегчил

Речник на българския език

1. поотегчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотегчил е производна форма на поотегча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотегчил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотегчил е производна форма на поотегча (мин. деят. св. прич. м. р.).