поотдъхвал

Речник на българския език

1. поотдъхвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотдъхвал е производна форма на поотдъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотдъхвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотдъхвал е производна форма на поотдъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотдъхвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотдъхвал е производна форма на поотдъхвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотдъхвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотдъхвал е производна форма на поотдъхвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).