поотворил си

Речник на българския език

1. поотворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотворил си е производна форма на поотворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотворил си е производна форма на поотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).