поотворил е

Речник на българския език

1. поотворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотворил е е производна форма на поотворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотворил е е производна форма на поотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).