поотворило

Речник на българския език

1. поотворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотворило е производна форма на поотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотворило е производна форма на поотворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).