поотворила

Речник на българския език

1. поотворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотворила е производна форма на поотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотворила е производна форма на поотворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).