поотворил
1.
поотворил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поотворил
е производна форма
на поотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поотворил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поотворил
е производна форма
на поотворя (мин. деят. св. прич. м. р.).