поотворел

Речник на българския език

1. поотворел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотворел е производна форма на поотворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотворел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотворел е производна форма на поотворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).