поотвил съм

Речник на българския език

1. поотвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поотвил съм е производна форма на поотвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поотвил съм е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).