поотвил си

Речник на българския език

1. поотвил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотвил си е производна форма на поотвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотвил си е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).