поотвило си

Речник на българския език

1. поотвило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поотвило си е производна форма на поотвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поотвило си е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).