поотвило е

Речник на българския език

1. поотвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвило е е производна форма на поотвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвило е е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).