поотвило

Речник на българския език

1. поотвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвило е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотвило е производна форма на поотвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).