поотвикнеше

Речник на българския език

1. поотвикнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поотвикнеше е производна форма на поотвикна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотвикнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поотвикнеше е производна форма на поотвикна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).