поотвикнели

Речник на българския език

1. поотвикнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотвикнели е производна форма на поотвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотвикнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотвикнели е производна форма на поотвикна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).