поотвикнела

Речник на българския език

1. поотвикнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотвикнела е производна форма на поотвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотвикнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотвикнела е производна форма на поотвикна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).