поотвикнел

Речник на българския език

1. поотвикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвикнел е производна форма на поотвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотвикнел е производна форма на поотвикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).