поотвикнал е

Речник на българския език

1. поотвикнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвикнал е е производна форма на поотвикна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвикнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвикнал е е производна форма на поотвикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).