поотвикваха

Речник на българския език

1. поотвикваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотвикваха е производна форма на поотвиквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотвикваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотвикваха е производна форма на поотвиквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).