поотвиквах

Речник на българския език

1. поотвиквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поотвиквах е производна форма на поотвиквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поотвиквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поотвиквах е производна форма на поотвиквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).