поотвиквал си

Речник на българския език

1. поотвиквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотвиквал си е производна форма на поотвиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвиквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотвиквал си е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поотвиквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотвиквал си е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).