поотвиквало си

Речник на българския език

1. поотвиквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поотвиквало си е производна форма на поотвиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвиквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поотвиквало си е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотвиквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поотвиквало си е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).