поотвиквало е

Речник на българския език

1. поотвиквало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвиквало е е производна форма на поотвиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвиквало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвиквало е е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотвиквало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвиквало е е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).