поотвиквали

Речник на българския език

1. поотвиквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотвиквали е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотвиквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотвиквали е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поотвиквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поотвиквали е производна форма на поотвиквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поотвиквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотвиквали е производна форма на поотвиквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).