поотвиела

Речник на българския език

1. поотвиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотвиела е производна форма на поотвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотвиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотвиела е производна форма на поотвия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).