поотбили

Речник на българския език

1. поотбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотбили е производна форма на поотбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поотбили е производна форма на поотбия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).