поостържело

Речник на българския език

1. поостържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поостържело е производна форма на поостържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поостържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поостържело е производна форма на поостържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).