поостъргало

Речник на българския език

1. поостъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поостъргало е производна форма на поостържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поостъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поостъргало е производна форма на поостържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).