поостъргал

Речник на българския език

1. поостъргал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостъргал е производна форма на поостържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поостъргал — мин. деят. св. прич. м. р.

поостъргал е производна форма на поостържа (мин. деят. св. прич. м. р.).