поостроумничило е

Речник на българския език

1. поостроумничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поостроумничило е е производна форма на поостроумнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поостроумничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поостроумничило е е производна форма на поостроумнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).