поостанела

Речник на българския език

1. поостанела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поостанела е производна форма на поостана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поостанела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поостанела е производна форма на поостана (мин. деят. несв. прич. ж. р.).