поостанел

Речник на българския език

1. поостанел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостанел е производна форма на поостана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поостанел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поостанел е производна форма на поостана (мин. деят. несв. прич. м. р.).