поостанал

Речник на българския език

1. поостанал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостанал е производна форма на поостана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поостанал — мин. деят. св. прич. м. р.

поостанал е производна форма на поостана (мин. деят. св. прич. м. р.).