поослушвало

Речник на българския език

1. поослушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поослушвало е производна форма на поослушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поослушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поослушвало е производна форма на поослушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поослушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поослушвало е производна форма на поослушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поослушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поослушвало е производна форма на поослушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).