пооскубели

Речник на българския език

1. пооскубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пооскубели е производна форма на пооскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооскубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пооскубели е производна форма на пооскубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).