пооскубела

Речник на българския език

1. пооскубела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пооскубела е производна форма на пооскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пооскубела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пооскубела е производна форма на пооскубя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).