поорете

Речник на българския език

1. поорете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поорете е производна форма на поора (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поорете — повелително наклонение, мн. ч.

поорете е производна форма на поора (повелително наклонение, мн. ч.).