поопънало

Речник на българския език

1. поопънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопънало е производна форма на поопъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопънало е производна форма на поопъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).