поопъвал

Речник на българския език

1. поопъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопъвал е производна форма на поопъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопъвал е производна форма на поопъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поопъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поопъвал е производна форма на поопъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поопъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поопъвал е производна форма на поопъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).