поопушвало

Речник на българския език

1. поопушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопушвало е производна форма на поопушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопушвало е производна форма на поопушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поопушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопушвало е производна форма на поопушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поопушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поопушвало е производна форма на поопушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).