поопушвал

Речник на българския език

1. поопушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопушвал е производна форма на поопушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопушвал е производна форма на поопушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поопушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поопушвал е производна форма на поопушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поопушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поопушвал е производна форма на поопушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).