поопряло

Речник на българския език

1. поопряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопряло е производна форма на поопра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопряло е производна форма на поопра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поопряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопряло е производна форма на поопра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поопряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поопряло е производна форма на поопра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).