поопрял

Речник на българския език

1. поопрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопрял е производна форма на поопра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопрял е производна форма на поопра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поопрял — мин. деят. св. прич. м. р.

поопрял е производна форма на поопра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поопрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поопрял е производна форма на поопра (мин. деят. несв. прич. м. р.).